* * *

Облог за надпиване с турчин

На бас се хванал млад Стоян
с турчина, с еничерина,
да пият, да се надпиват.
Ако ми Стоян надвие,
на турчин конче ще вземе.
Ако ли турчин надвие
на Стоян булче ще вземе
и неговото конче алено.
Калинка ще им долива.
Почнали да се надпиват
пили са малко, не много,
от сряда ден до събота.
Ах, че се упи млад Стоян,
кат го Калинка познала
на турчин чаша долива,
на Стоян празна подава,
но пак се упи млад Стоян
на място легна и заспа.
Турчин Калинки думаше:
- Калинке, клета робинке,
на Стоян баса пропадна,
ти с мен, Калинке, ще дойдеш.
Събличай бяло, българско,
обличай турско зелено.
Разплитай плетене вашенско,
оплитай плетене нашенско.
Извади турчин кончето,
Калинка на кон преметна
и двамата са тръгнали.
Стояновата майчица
тя над Стояна седеше,
дребни си сълзи ронеше.
Кога се Стоян събуди,
тя на Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
тебе ти баса пропадна.
Калинка с турчин замина.
Тогаз се Стоян опомни,
че се на конче преметна
и с тънка свирка засвири,
свирка му свири-говори:
"Къде си, Калинке, почакай
от турчина да те отърва!"
Никой на свирка не отбира,
Калинка свирка зачула,
зачула и отбрала,
и на турчина продумала:
- Полека карай кончето
и гледай вода да стигнеш,
да пием, да се измием.
Дорде Калинка издума,
Стоян със конче пристигна,
на турчин глава отряза,
Калинка назад повърна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020