* * *

Облог за надпиване с турчин

Марко седи на чардаци,
на чардаци със невяста,
със невяста, с стара майка,
ядат, пият, шенлик правят,
шенлик правят три недели.
Че погледна Марко Краляв,
че погледна в равно поле,
погледна, чудом се чуди -
полето се задимило
от тъмни мъгли, прахове.
Отговаря Марко Краляв:
- Ой те тебе, стара майко,
стара майко, млада невясто,
погледнете тамо долу,
тамо долу в равно поле -
полето се задимило
от тъмни мъгли, прахове!
'Ко ще бъдат тези мъгли -
дали й буря, страшна буря,
или са тежки кервани;
дали са добри юнаци,
или са грозни арапи?!
Отговаря стара майка:
- Ой те тебе, синко Марко,
нито й буря, страшна буря,
нито са тежки кервани,
нито са добри юнаци,
най ми са черни арапи!
Я си ставай, синко Марко,
тежка топузана вдигай,
двеста оки, триста оки,
че ги питай, синко Марко,
какво търсят, какво искат
из нашта земя поробена,
поробена, разграбена?!
Не стига ли ни, стига ли,
царството ни дето взеха,
изкрадиха, потурчиха
млади българки зелени,
ханъми ги направиха!...
Щом издума стара майка,
ей че стигна чер арапин,
чер арапин, чер манафин
до Марковите сараи,
гледа ги, чудом се чуди,
като зелен лист трепери.
Уплаши се чер арапин,
чер арапин, чер манафин -
сараи му все от злато,
диреците мермерлии,
портите му челичени,
срехи му с бисер нанизани.
Че похлопа на Маркови,
на Маркови златни сараи.
Отговаря Марко Краляв,
Марко Краляв Прилепчанин:
- Ой ми те тебе, невясто,
я си слез долу на двори,
че виж кой ми порти хлопа!
Че си слезе Марковица,
че слезе долу на двори,
отиде право на порти.
Отговаря Марковица:
- Ой те тебе, чер арапин,
чер арапин, чер манафин,
кого търсиш, чер арапин?
Отговаря арапина,
арапина, чърна, грозна:
- Ой те тебе, Марковице,
Марковице, хубавице,
ази търся Краляв Марка -
похвалиха Краляв Марка,
че си пие много вино!
Ази дойдох вино да пием,
да пием, да се надпиваме;
ако се ази упия,
главата да ми отреже,
врано коне да ми вземе;
ако се Марко упие,
невяста му да си взема!
Че излезе Марковица,
че излезе на чардаци,
че на Марка тихо дума:
- Долу чака чер арапин,
чер арапин, чер манафин,
руйно вино да пиете,
да пиете, да се надпивате!
Ако се арапин упие,
главата му да отрежеш,
врана коня да му вземеш;
ако ли се ти упиеш,
мене, Марко, ще си вземе!
Кончето му й подковано,
подковано, натъкмено,
петали му от бешлици,
гоздя му от челици,
ударил му й позлатен гем,
закачил златни зенгии...
Отговаря Марко Краляв:
- Ой ми те тебе, невясто,
я си слез долу на двори,
нека дойде тука горе
чер арапин, чер манафин!
Че си слезе Марковица,
Марковица, хубавица:
- Ой те тебе, чер арапин,
хайде иди, бре, въз Марка,
да пиете руйно вино!
Че си влезе чер арапин
във Маркови яхъри,
че си върза врано конче,
покачи се на чардака.
Захванаха да си пият,
да си пият руйно вино;
пиха тъкмо три недели -
нито се Марко упива,
нито се арапин упива.
Усети се чер арапин,
смеси вино и ракия,
че се упи Марко Краляв,
че се упи, че си заспа.
Че си грабвна чер арапин,
че си грабна Марковица,
покачи я врана коня,
че отиде в гъста гора.
Спал е Марко малко, много,
малко, много, до три дена,
че го мама му събуди,
че на Марка тихо дума,
тихо дума и говори:
- Ой те тебе, Марко синко,
чер арапин побягна
и открадна млада булка!
Като зачу Марко Краляв,
люто пламна, разсърди се,
па препаса сабя дамаска,
па извади врана коня,
оседла го, обюзда го
със до дванайсе колана.
Яхна Марко врана коня,
та препусна в равно поле
да си стигне чер арапин,
чер арапин, чер манафин.
Тамън ще влягва чер арапин
във гемий в панцори,
достигна го Марко Краляв;
та измъкна сабя дамаска,
та му главата отсече.
Та му Марко тихо думаше:
- Хей, арапин, чер манафин,
с измама юнашство не става;
що не чакаш, дорде стана,
ами яхаш врана коня,
че със невяста ми бягаш?!
Че се върна Марко Краляв
на високите чардаци
въз негова стара майка...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020