* * *

Облог за надпиване с турчин

На бас се хвана млад Стоян,
млад Стоян, млада гидия
с турчина, с еничерина,
да ядат, да се надпиват.
Ако се упие турчина, -
Стоян му глава ще вземе,
ако се упие млад Стоян, -
турчин Калинка ще вземе.
Калинка им диван стоеше,
чаша им вино налива,
на Стоян чаша приполвя,
на турчин чаша прилива.
Стоян си чаша изпива,
турчин я в ботуш налива.
Ах, че се упи млад Стоян,
че легна Стоян, че заспа.
Турчин Калинки думаше:
- Калинке, бяла българко,
събличай бяло българско,
обличай турско зелено.
Калинка бяла българка,
съблича бяло българско
облича турско зелено
и двамата забягнали.
Дорде слънцето залезе,
девет са села минали,
наслали гора зелена,
сред гора бистър кладенец.
Седнали да си починат
и малко хлебец да ядат.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
пует ти останал бре баса, -
турчин Калинка привзема!
Ах, че се Стоян разсърди,
възседна конче хранено,
изварка свирка костена,
жално ми милно засвири.
Свирката свири-говори:
"Где да си, сестро, да чакаш!"
Кат зачу Калинка свирката,
брата си тя е познала,
тъкмо ядели и пиели
и Стоян при тях отиде,
на турчин глава отряза,
Калинка назад завръща.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020