* * *

Облог за надпиване с турчин

На бас се хвана млад Стоян
с турчина еничерина,
да пият, да се надпиват.
Ако се турчин напие,
Стоян му конче ще вземе,
ако се Стоян напие,
турчин Калинка ще вземе.
Яли са колко, пили са
три дни ми и три вечери.
Калинка им чаши залива
на турчин чаша прелива, (2)
на Стоян празна падава
и пак със Стоян той напи,
Стоян му баса пропадна.
Турчин Калинка думаше:
- Калинке, бяла българко,
я хвърли бяло българско,
облечи турско зелено, (2)
хайде, Калинке, със мене.
Калинка с турчин замина.
Стояновата майчица
люто Стоян кълнеше:
- Стояне, сине, Стояне, (2)
пусто ти било пиене,
камък и дърво да пиеш,
тебе ти баса пропадна,
Калинка с турчин замина.
Сепна се Стоян, събуди,
изкара конче хранено
и се на конче преметна,
с медна си свирка засвири.
Свирка му свири-говори:
"Калинке, бяла, хубава,
дето си, постой, почакай,
аз да си турчин настигна
и тебе назад да взема!"
Калинка свирка зачула
и си на турчин думаше:
- Турчино, яничерино,
тук има сянка дебела,
тук има трева зелена,
да седнем да си починем.
Нали е турчин будала,
той си от свирка не разбра,
седнали да си починат.
Ето го Стоян пристигна
с негово конче алено.
Стоян си сабя извади,
на турчин глава отряза
пак си Калинка той взема.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020