* * *

Облог за надпиване с турчин

На бас се хвана млад Стоян
с турчин еничерски,
да ядат още да пият.
Ако ли Стоян надпие
на турчин конче да вземе.
Ако ли турчин надпие,
турчин Калинка да вземе.
Започнали да се надпиват,
Калинка им чаши долива
на Стоян празна остава,
но пак се напи млад Стоян,
но пак се напи и сладко заспа.
Турчин на Калинка думаше:
- Калинке, бяла българко,
я хвърляй, бяла българко,
обличай турско зелено
и се на конче качи.
Двамата на път тръгнаха.
Като по пътя вървяха,
Калинка на турчин думаше:
- Я слушай турчино,
няма ли някъде да седнем,
да седнем, да си починем,
студена вода да пием.
Седнали да си починат,
студена вода да пият.
Стоян се от сън събуди
и си на майка думаше:
- Къде е малко Калинка?
- Стояне, синко Стояне,
Калинка с турчин замина.
Стоян си нищо не каза,
а само навън излезе
и си кончето изведе,
и с тънка свирка засвири.
Свирка му свири-говори:
"Отивай си, Калинка вземи,
аз ще те скоро настигна,
от турчин ще те отърва!"
Докато се дума издума
Стоян си турчин настигна,
на турчин глава отряза
и си Калинка обратно върна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020