* * *

Облог за надпиване с турчин

На бас са се хванали
турчин и млад Стоян
с ракия да се надпиват.
Който се напред упие
по нещо ще си заложи.
Стоян си булче заложи,
булчето, бяла Калинка.
Калинка при тях ще стои,
тя ще им чаши налива.
Турчин си конче залага.
Седнали да се надпиват.
Пили са цяла неделя,
ала никой не се упива.
Като е разбрала Калинка,
че Стоян ще се упие
на турчин чаша долива,
на Стоян половин остава.
А Стоян пак се упива,
на маса ляга, заспива.
Турчин си Калинка думаше:
- Калинке, бяла българко,
събличай бяло българско,
обличай шарено турско.
Докато се Калинка преоблича,
турчин си конче оседла,
Калинка на конче покачи
и си след нея тръгнал.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена
настало поле широко,
сред поле - дърво високо,
под дървото - студен кладенец.
Като се Стоян събуди
и си на майка си думаше:
- Къде е, майко, Калинка?
Стоянова майчица
до земя сълзи пророни
и на Стояна думаше:
- Опустели ти басове,
турчин Калинка отведе!
Набързо Стоян изтрезня
и си конче оседла
и се на конче покачи.
Като из село излезе,
той си кончето посбута
и с тъненка свирка засвири.
свирката свири-говори:
"Калинке, булче хубаво,
дето си, Калинке, поспри се!"
Я си турчин помоли
вие да се двама поспрете,
дано ви аз настигна.
Калинка свирка дочула,
дочула, всичко разбрала.
Турчин нищо не разбира.
Калинка турчин думаше:
- Какво ми, аго, прилоша?
Я, хайде да се поспрем,
студена вода да пием,
уста да си разквасим.
Турчин Калинка послуша.
Седнали да почиват,
студена вода да пият.
Ето го Стоян пристига,
извади сабя френгия
на турчин глава отряза,
Калинка назад повърна
с коня барабар.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020