* * *

Облог за надпиване с турчин

На бас се хванал млад Стоян,
с турчин да се надпива,
с турчина, друговереца.
Ако се Стоян напие,
турчин булче ще му вземе,
хубава булка Калинка.
Стоян Калинка думаше:
- Наливай, булка, наливай,
руйно ми вино червено.
Яли са, холан, пили са,
цели три дни и три нощи.
Ех, че се Стоян понапи,
че легна Стоян, па заспа.
Турчин Калинка думаше:
- Калинке, бяла българко,
Стоян си облог загуби,
хайде с мен на Стамбол град.
Събличай бяло българско,
обличай турско зелено.
Кога се Стоян събуди,
той се за облог досети,
право в яхъри отиде,
врано си конче изведе,
и на конче думаше:
- Ако си турчин настигнеш,
копита ще ти посребря,
гривата ще ти позлатя.
Препускал Стоян, препускал,
когато в гората навлязал,
той си Калинка дочул,
че си за помощ тя вика.
Калинка булка хубава,
нали е умна, разумна,
бързо на ум й дохожда,
да си турчин излъже,
че й се вода допило.
Догдето Калинка слезнала,
и се над вода навела,
ето го Стоян пристигнал.
Здраво той турчин хванал,
остра си сабя извадил,
на турчин главата вземал,
Калинка назад си върнал.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020