* * *

Облог за надпиване с турчин

На бас се хванал млад Стоян
с турчина еничерина
да пият, да се напиват.
Ако го турчин надпие,
ще му булчето той вземе,
ако го Стоян надпие,
кончето той ще му вземе.
Седнали да се надпиват,
пили три дни и три нощи.
Калинка чаши налива,
на турчин чаша долива,
а на Стоян прелива.
Ах, че се напи млад Стоян,
на място легна и заспа.
Турчин Клинка думаше:
- Я хвърли бяло българско,
облечи турско зелено,
да яхнем конче хранено,
хранено, още не яздено.
Стояновата майчица
виком се викна-провикна:
- Стояне, сине Стояне,
дърво и камък да пиеш -
Калинка с турчин замина.
Вървели, що са вървели,
стигнали поле широко,
наслали гора зелена.
Сред гора дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Калинка свирка зачула,
Стоян по глас познала.
Свирка му свири-говори:
"Де си, Калинке, чакай ме!"
Калинка турчин думаше:
- Я си конче позапри,
студена вода да пием.
Докато си дума издума,
ето го Стоян пристига.
Докато се възви надясно,
докато се възви наляво,
на турчина глава отряза
и си Калинка отърва.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020