* * *

Облог за надпиване с турчин

На бас се хванал млад Стоян
с турчин, с еничерин,
да пият, да се надпиват.
Ако се турчин упие,
Стоян ще вземе конче му,
ако Стоян напие,
турчин си Калинка ще вземе.
Седнали и почнали.
Калинка диван седеше,
вино черено наливаше,
на турчин чаша налива,
на Стоян я излива
и пак се Стоян напи.
Турчин Калинка думаше:
- Калинке, булка хубава,
я хвърли бяло българско,
че облечи турско зелено,
с мен в Стамбол да дойдеш.
Калинка булка хубава
дребни си сълзи ронила,
хвърлила бяло българско,
облякла е турско зелено
и с турчин на път тръгнала.
Тогаз се Стоян събуди.
Мама Стояна думаше:
- Я стани, стани, Стояне,
Калинка си с турчин замина.
Тогаз си Стоян подскочи,
изведе конче хранено,
че се на конче преметна,
че взе медни кавали,
че си кончето препусна.
С медни кавали засвири,
кавал му свири-говори:
"Калинке, либе Калинке,
дето си, либе, да чуеш,
да чуеш, либе, да чакаш!"
Че го е Калинка зачула
и тя си на турчин задумала:
- Турчино, друговерецо,
я си кончето позапри,
тук има вода студена,
да слезем да се напия,
бяло си лице да измия.
Че си турчин излъга,
а че си от конче слезнали.
Доде се Калинка измие,
Стоян с конче пристигна,
изтегли сабя френгия,
на турчин глава отсече
с Калинка назад върнали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020