* * *

Облог за надпиване с турчин

Седнали, холан, да ядат,
да ядат, да пият
млад Стоян и турчин еничер
Те се на бас хванали -
ако надпие млад Стоян,
турчин си конче залага;
ако надпие турчина,
Стоян си булче залага!
Калинка, булка хубава,
тя им виното налива,
на турчин чаши допълва,
на Стоян полвин оставя,
но пак се Стоян понапил -
тежка го дрямка задрямала.
Турчин Калинки думаше:
- Калинке, бяла българко,
я хвърляй дрехи български,
обличай дрехи кадънски,
бяла ханъмка да станеш, -
Стоян му баса пропадна!
Калинка турчин послуша,
хвърлила й дрехи български,
облякла й дрехи ханъмски,
и с турчина замина.
Стояновата майчица,
тя го клето кълнеше:
- Стояне, синко Стояне,
Бог да те убие, Стояне,
дето се на бас хвана,
че ти баса пропадна!
Стоян си нищо не рече,
тихо навънка излезе,
в тъмни яхъри той влезе,
изведе конче хранено
и се на конче преметна,
с медна свирка засвири,
свирката свири-говори:
"Където си, Калинке, чакай ме,
аз ще те от турчин отърва!"
Никой на свирка не разбра,
само Калинка разбрала
и на турчин продума:
- Я поспри, турчине, коня,
да спрем, да си починем
и ние да си похапнем!
Дорде си Калинка издума,
ето го Стоян пристига
Той се конче отмята,
изважда сабя френгия,
на турчин главата отсича.
И така си Калинка отърва,
и се назад двама върнали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020