* * *

Облог за надпиване с турчин

Заложил си е млад Стоян
сос турчин вино да пие
и яка кавул правили -
кой ще се напред упие.
Ако се Стоян упие,
ще му вземеме, вземеме
негова бяла кадъна
и негово конче хранено.
Седнали, та са пияли,
турчин ми пие, не пие,
Стоян ми пие, хем дреме.
Легнал е Стоян, та заспал.
Турчин му обвзе булката
и негова сестра Тодорка.
Сепна се Стоян, събуди
и на майка си думаше:
- Чем де е, мамо, чем де е
моето първо любовье
и моя сестра Тодорка?
- Сино льо, сино Стояне,
пелин си пил за вино,
турчин ти обвзе булката
и твоя сестра Тодорка!
Стоян мами си думаше:
- Мале ле, милна мале ле,
дал' мога да ги зафтасам?
- Зафтасуваш ги, сино льо,
ко си кайдисаш кончето.
Че стана Стоян, та тръгна,
вървял ми Стоян, що вървял,
коня му цвили из пътя.
Тодорка коня зачула,
че идва, Стоян подиря.
Тодорка турчин думаше:
- Турчине, чужда вяро льо,
горско е пиле попяло,
дал' мога да му отпея
от едно гърло два гласа,
от един език две думи?
Турчин Тодорке думаше:
- Отпей му, отпей, Тодорке,
'ко му разбираш от език.
Екна Тодорка, та й запя:
- Бързай ми, бързай, брате льо,
до кът не сме вляли в селото
и не сме дали вярата!
Той ги е Стоян застигнал,
изкара Стоян сабята
и си турчина разсяка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020