* * *

Облог за надпиване с турчин

Бас са се басили,
млад, Стоян с турчин, еничер,
да пият да се надпиват,
ако се напие млад Стоян,
турчин Калинка ще вземе,
ако се напие турчина,
Стоян коня му ще вземе.
А Калинка им налива,
като на Стоян налива
Стоян си чашка изспива,
като на турчин налива,
турчин си в скута излива.
Мили се, надпивали се,
ах, че се упи, млад Стоян,
напи се Стоян и заспа.
Турчин Калинки думаше:
- Калинке, бяла българко,
я хвърляй бяло българско,
обличай, турско зелено.
На Стоян, баса пропадна,
че се Калинка на конче покачи
и си, с турчин, замина.
Стояновата майчица,
тя си на двори ходеше
и жално-милно плачеше,
и люто кълнеше:
- Стояне, синко Стояне
дърво и камък, да си ми,
басът ти синко, пропадна,
турчин Калинка отведе.
Тогаз се, Стоян събуди
и си, в яхъри влезе,
извади конче хранено,
хранено, пък не карано,
че си кончето възседна,
с меден кавал засвири,
кавал му свири-говори:
"Калинке, либе Калинке,
ако ми кавал зачуеш,
повъзпри си турчина,
турчина да си убия,
и тебе назад да върна!"
Калинка си чула кавала
и на турчина думала:
- Я си поспри турчин, кончето,
да седнем да си починем.
Турчин Калинка послушал,
седнали да си починат
и ето се Стоян задал,
Стоян си турчин, убил
и си Калинка назад повърнал.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020