* * *

Облог за надпиване с турчин

Стоян се ложба оложил
със турчин вино да пие,
вино и бела ракия,
със турчин, с друговерецан.
Турчин на Стоян викаше:
- Стояне, гиди Стояне,
ако ме, Стоян, надпиеш
вино и бела ракия,
халал да ти е, Стояне,
моено бело коначе,
коначе със кадънине,
яхъран със юдичете.
Пък ко та, Стоян, надпием,
че ще ти зьома, Стояне,
Калинка млада невеста,
Калинка булка каматна,
Калинка бела българка!
Седнаха вино да пиет,
вино и бела ракия.
Калинка диван седеше,
руйно ги вино служеше.
Турчину чаша польнеше,
дано се турчин упие,
Стояно чаша покина.
Пък си се турчин не упи,
ами се упи млад Стоян,
легнал е Стоян, задремал,
задремал, тьожко заспал е,
турчин Калинка отведе.
Стоянована майчица,
та си Стояна рукаше
и си на него думаше:
- Стояне, синку Стояне,
пусто ти било пиене!
Ти са бе, синку, напило,
та си ми легна и заспа,
турчин Калинка отведе
нах неговине сарае.
Стоян се от сън разбуди
и на майка си викаше:
- Мале ле, мила мале ле,
отколе ли са отишли,
дали си ги ща пристигна?
Майка на Стоян викаше:
- Не со отколе отишли,
от вчера, от завчерашник.
Пристигна ги щиш, Стояне,
ако си конче попрьогнеш
със люта змийка усойна.
Стоян си конче изведе,
та го загеми, заюзди
и си ми конче попрьогна
със люта змийка усойна.
Дорде си конче възсьодна,
три планини е преминал.
Ага бе Стоян навлезал
във сраде гора зелена,
конче му жално извище,
та се горона залюля.
Отде го зачу Калинка,
та го по гласон познала
и си на турчин викаше:
- Турчине, бре, бостанджиине,
горско е пиле запело -
дали да си му отпее
от едно гърло два гласа,
от едни уста две думи?
Турчин Калинки викаше:
- Бива си, бива, Калинку,
бива си да му отпееш!
Калинка викна, та запе
от едно гърло два гласа:
- Привземай, Стоян, приграбяй,
дорде е турчин през гора,
да си отньомиш Калинка!
Стоян си сбута кончено,
та си застигна турчинан
и си на него викаше:
- Турчине, гиди турчине,
е ко си легнах и заспах,
оти ми се не приказа,
ага отведе Калинка?
Помокна острана сабе
и се нах турчин подаде
да му отмахне главана.
Турчин се зад кон криеше
и му се жално молеше:
- Немой ма, Стоян, кайдисва,
да ходе и да приказвам
твоето, Стоян, юнашко,
какво е майка хранила,
хранила, още кутила.
Стоян си турчин не слуше,
замахна сабе огнена,
лева му ръка отсече,
десно му око извади,
че си ми турчин проводи
нах неговине сарае,
сарае с бели кадъни
и отньо бела Калинка
от турска вяра кучеща.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020