* * *

Облог за надпиване с турчин

На бас се хвана млад Стоян
с турчина, еничерина,
да пият, да се надпиват,
Калинка ще им долива,
ако ли Стоян надпие,
той ще коня му да вземе,
ако ли турчин надпие,
турчин Калинка ще вземе.
Пили са, що са, бре, пили,
че се напил млад Стоян,
кат го е Калинка познала,
на турчин чаша долива,
на Стоян празна подава,
но пак се е напил млад Стоян,
че му се дрямка додрема,
на място легнал, позаспал.
Турчин Калинка продума:
- Калинке, клета робинке,
я хвърляй бяло българско,
обличай турско зелено,
Стоян му басът пропадна,
ти ще със мене да дойдеш.
Турчин си коня постегна,
Калинка на кон качи
и те са на път двама тръгнали.
Вървели, що са вървели.
Майка Стояна продума:
- Синко Стояне, Стояне,
дърво и камък да пиеш,
дето ти баса пропадна
и Калинка с турчин замина.
Тогаз се Стоян опомни,
извади конче хранено
и се на конче покачи,
с тънка свирка засвири,
свирка му свири-говори:
"Дет си, Калинке, почакай!"
Калинка свирка зачува
и си на турчин продума:
- Полека карай кончето
и гледай вода да стигнем,
да пием, да се умием.
Докат си дума продума,
ето го Стоян пристигна,
на турчин е глава отрязал
и Калинка назад повърнал.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020