* * *

Облог за надпиване с турчин

На бас се хванали
млад Стоян с турчин,
с турчин еничерин,
с турчин друговерен.
Да седнат двамина да пият,
да пият да се напиват,
Калина ще им залива,
залива, допълня.
Ако се турчин напие,
турчина ще си заложи
негово конче хранено.
Ако се Стоян напие
ще си Стоян заложи
Калинка, булка хубава.
Калинка чашки налива,
на Стояна я подава.
Стоян си чашки изпива
и си за друга повиква.
Турчин си чашка поема,
поема и не изпива,
а я в ботуш налива.
Ах, че се Стоян понапил,
че му се дрямка додряма.
Турчин Калинке думаше:
- Калинке, бяла българко,
я хвърли бяло българско,
обличай турско зелено,
че хайде с мен, Калинке,
теб тъй Стоян заложил
млада кадънка да станеш.
Мама Стояне думаше:
- Стояне, мило мамино,
дърво и камък да пиеш,
теб ти е баса пропаднал,
Калинка с турчин замина.
Стоян мами си думаше:
- Извади конче хранено,
хранено пък не карано.
Ах, че си конче препусна
с тънка свирка засвири.
- Калинке, либе Калинке,
поспри се, либе, почакай.
Кат чу Калинка свирката
тя на турчина продума:
- Турчине, енечерине,
я да се малко позапрем,
студена вода да пием,
очите да си умием.
Пък се малко поспрели,
поспрели да си починат,
студена вода да пият,
очите да си умият.
Стоян с конче пристигна,
на турчин глава отряза,
Калинка назад повърна
и на мама си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
нали ти, мамо, аз казах,
че с мене шега не бива.
Калинка назад повърна
и на турчин глава отряза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020