* * *

Облог за надпиване с турчин

Отдолу турци идеха,
триста турци беломорци,
и за Младена питаха:
- Де съди Младен чорбаджи,
там ще на конак да идем.
Питали и разпитали,
а че са у тях отшили,
и на Младена думаха:
- Младене, Младен чорбаджи!
Имаш ли вино червено
и люта върла ракия -
Тодорка да ни налива,
булката диван да стои.
Три дни яли и пили.
Тодорка им заливаше,
Младен Тодорки думаше:
- На турци чаша преливай,
на мене не я доливай,
дано се турци упият!...
Не се турците упиха,
ами се Младен упи.
Че легна Младен, че заспа;
коги се Младен пробудил,
той на Тодорка думаше:
- Дай ми, Тодорке, водица,
че за водица изгорях,
че ме виното изгори!
А Младенца му думаше:
- Младене, Младен чорбаджи -
ти като легна и заспа,
турци си, холан, станаха,
скоро си коне изведоха
с ройно ги вино напоиха,
с бял ги ориз назобиха,
че си Тодорка грабнаха,
грабнаха и занесоха.
Че стана Младен, Младене,
извади конче хранено,
с ройно го вино напои.
с бял го ориз назоби,
с тънък го колан препаса
че го възседна, препусна,
и на конче си думаше:
- Конче ле, черно гарванче,
три години си хранено,
хранено, не товарено,
ако си Тодорка стигнеме,
ще ти колани посребря,
ще ти юздите позлатя.
А че се виком провикна:
- Тодорке, мила сестрице!
Ако ми вървиш - запри се,
ако ми седиш - не ставай!
Че го й зачула Тодорка
и на турците думаше:
- Ой ви вази, триста турци,
триста турци, беломорци,
една ми сабя подайте
да си братеца погубя!
И тий й вяра хванали,
дали й сабя френгия;
като си Младен пристигна,
на Тодорка си думаше:
- Тодорке, мила сестрице,
наляво да се засучем,
надясно да се отсучем,
турците да си погубим!
Че се наляво засукали,
надясно се отсукали,
че са турците посекли.
Салт един ми останал,
с един крак - ръчица
и той им се молеше,
молеше и думаше:
- Салт мене оставете,
вред по света да ходя,
левенство да ви приказвам...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020