* * *

Облог за надпиване с турчин

Обзаложи се млад Стоян
с турчина еничерина,
да ядат, още да пият,
да пият, да се надпиват,
до петли вино червено,
от петли върла ракия.
Ако се турчин упие,
млад Стоян, млада гидия
ще да му вземе кончето.
Ако се Стоян упие,
турчин Калинка ще вземе.
Седнали да ядат, да пият,
да пият, да се надпиват.
Калинка диван седеше,
червено вино налива,
на турчин чаша прелива,
дано се турчин упие.
Не се е упил турчина,
най се е упил млад Стоян,
че легна Стоян, та заспа.
Турчин Калинка отведе.
Стоян се от сън събуди
и на Калинка повика:
- Дай ми, Калинке, водица
с твойта дясна ръчица,
устата да си разквася,
сърцето да си разхладя.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, глава пияна,
нали заложи Калинка.
Турчин Калинка отведе.
Като чу Стоян таз дума,
изеднъж трезвен отрезня,
че влезе в тъмни яхъри,
изведе конче хранено,
че се на конче покачи
и си на конче думаше:
- Конче ле, мое хранено,
доде Калинка не стигнем,
почивка няма да видим!
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
наели гора зелена.
Стоян от конче посегна,
крушев си листец откъсна,
че си със листец засвири.
Листеца свири-говори:
"Калинке, либе Калинке,
я повъзпирай кончето,
доде ви ази достигна!"
Калинка свирня разбрала
и на турчина думаше:
- Турчино, еничерино,
я си повъзпри кончето,
тука е гора зелена,
тук има сянка дебела
и сладкопойни птичета,
да седнем да си починем,
починем и послушаме!
- Турчин Калинка послуша.
Седнали да си починат
и сладки песни да слушат,
че му се дрямка додряма.
Калинка дума турчину:
- Я легни, аго, подремни
на мойто дясно коляно!
Щом легна турчин и заспа,
ето и Стоян пристигна.
Калинка умна и разумна,
тихо му сабя извади,
че я Стояну подаде.
Стоян я заби в турчина.
Как заспа турчин, не стана.
Че си Калинка възседна
турчину конче хранено
и на Стояна думаше:
- Ставай, Стояне, да вървиш!
Да знае турчин, да помни,
кога е вземал българка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020