* * *

Облог за надпиване с турчин

На бас се хвана млад Стоян
с турчина, еничерина,
да пият, да се надпиват,
Калинка да им налива.
Пили са, какво са пили,
ах, че се Стоян понапи,
че го Калинка съглежда.
На турчин чаша налива,
на Стоян празна подава,
но пак се напил млад Стоян,
напил се Стоян и заспал.
Турчин Калинки думаше:
- Калинке, бяла българко,
я хвърли бяло българско,
облечи турско зелено,
че ще със мене да дойдеш,
Стоян му баса пропадна!
Калинка нищо не каза,
съблече бяло българско,
облече турско зелено.
Двамата на път тръгнаха
с хранено конче от яхър.
Стояновата майчица
като Калинка изпраща
по двори ходи и плаче,
бели си коси скубеше,
Стояна люто кълнеше:
- Синко Стояне, Стояне,
да беше дърво и камък
дето си баса пропадна,
турчин Калинка откара!
Нали се Стоян разбуди
от люти клетви майчини,
па си на двора излезе,
влезе си Стоян в яхъри,
извади конче хранено,
па се на конче преметна,
затича да ги догони.
С меден си кавал засвири,
кавал му свири-говори:
"Де си, Калинке, почакай,
почакай да ви настигна,
през гора и през баири!"
Калинка свирка дочула
и си ми свирка разбрала,
па си на турчин думала:
- Турчине, еничерине,
да найдеш вода студена,
позапри малко кончето,
да пия вода студена,
устата да си разквася,
сърцето да си угася.
Турчин си конче позапря.
Ето го Стоян пристига,
па си на турчин думаше:
- Ха да се двама сбориме,
ако ли ти ме надвиеш,
млада Калина ще вземеш.
Че се двамата сборили,
ни малко, нито пък много,
до три ми дена и три нощи.
Сега си Стоян надвива,
на турчин конче той взема,
млада Калинка завърна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020