* * *

Облог за надпиване с турчин

Изляна Тодор, изляна
из Сибир града голяма,
на разходка да се разходи,
махмурлук да си развали,
бистра ракия да пие.
Нали бе рано в ноделя,
всички на черква отиват,
нямаше дюкян отворен;
че стана Тодор, отиде
на чифутската механя,
та си махмурлук развали,
сто грам ракия изпива.
Пусто проклето пиянско,
още сто заръча
и него Тодор допива;
още си Тодор сто долива,
па си се Тодор напива.
Че си се хвалби похвали
на пусти евреи-чифути, -
че има конче алено
и булче хубаво,
и още сарай сребърен,
и мъжко дете Дамянчо!
Като зачуха евреи,
те си на Тодора думаха:
- Тодоре, гиди гяуре,
хайде се на бас хванеме -
черно ще писмо да пишеш,
в Цариграда да идем,
на наште другари да го занесеш,
кога слънцето изгрява,
ти от тука ще излянеш,
кога слънцето захода,
ти писмото да предадеш
и кога слънце изгрее,
ти тука да стигнеш!
Ако се, холан, не върнеш,
докат слънцето изгрее,
като имаш конче хранено,
ние жа ти конче вземеме,
и твойта булка хубава,
и твоя сарай сребърен,
и мъжко дете Дамянчо!
Ако се, холан, завърнеш,
докато слънце изгрее,
ако си тука пристигнеш,
ние ще ти, холан, харижем
наште девет дюкяни,
пълни със маргарит.
Тодор като се на бас хвана,
веднага отрезня,
че стана Тодор, си отиде у дома,
че си на порти почука:
- Сляни ми Петкано, отвори!
Докато Петкана да стане,
Тодор през порти прехвърли,
право в яхъра отиде.
Петкана на Тодор думаше:
- Защо толкова бързаш?
Тодор й нищо не каза,
възседна си хранено конче
и си от порти излезе.
Пристигна Тодор преди залез слънце,
че си Тодор писмо подаде
на чифути, жълти евреи.
Като си писмо прочетаха,
че го за конче хванаха
и си на Тодор думаха:
- Тодоре, гиди гяуре, я яла
в нашето голямо кафене,
черно кафе да те почерпим
и върла бистра ракия.
Тодор се върло полъга
за върла бистра ракия,
че вляна Тодор бистра ми,
бистра ракия да пие
и още ми черно кафе.
Те му си конче вземаха
и го отровиха.
Тогаз се Тодор досети,
че излезе да си отива;
кога си до конче отиде,
конче с душа разделя.
Тогава Тодор излезе,
от сокак до сокак ходеше
и бистри сълзи ронеше.
Де го е срещнал бащин приятел,
че се двамата познали.
Тодор му всичко разправи.
Бащин приятел на Тодор дума, продума:
- Не бери грижа, Тодоре,
я имам конче по-хранено
и по-хвъркато от твойто.
Тогава му конче продаде,
и го Тодор възседна,
и Тодор на конче думаше:
- Конче ле, мило байново,
ако ми, холан, отнемеш
моите двама робини
и моя сарай сребърен,
гривата ще ти позлатя,
копитата ще ти подкова
със златни подкови!
Слънце още не изгряло,
чифути, жълти евреи,
те си на портите чукат
и си на Петкана думат:
- Петкано, млада невясто,
сляни ни порти отвори
и името да ви турим -
Аврама и Аврамейко!
Кога Петкана на градина изляна
с гръмък глас се викна-провикна:
- Чакайте, холан, чакайте,
каква се е мъгла задала -
дали си Тодор иде
с неговото конче хранено?
Още си дума продума,
Тодор пред порти застана
и на евреи думаше:
- Я дайте ми, холан, ключове
на девет дюкяна,
пълни с маргаритар.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020