* * *

Облог за надпиване с турчин

Седнал е Стоян да яде,
да яде, Стоян да пие,
с турчина друговерина,
пък Калинка им доливаше.
Ах, че се на бас хванали, -
ако се Стоян подпие,
турчин Калинка ще вземе;
ако се турчин подпие,
Стоян кончето му ще вземе.
Турчин го в пазва излива,
Стоян го в гърло налива.
Ах, че се подпи млад Стоян,
че легна Стоян, та заспа.
Турчин Калинки думаше:
- Калинке, бяла българко,
я хвърляй руба българска,
обличай гащи кадънски,
бяла кадъна ще ставаш!
Калинка се чуди и мае,
как да си стори, направи,
от турчин да се отърве,
че тя си вяра не дава,
бяла кадъна не става.
Калинка из къщи ходеше,
със жълти чехли на прябуш,
със крака Стоян побутва
и на Стояна продумва:
- Я ставай, ставай, Стояне,
турчина ще ме отнеме!
Стоян Калинка не чува.
Най-подир тя е решила -
да облече гащи кадънски,
хубаво да се премени.
Вземала остро ножченце
и го в пазва сложила
и при турчина отива,
и на турчина говори:
- Прилича ли ми премяна?
С лява го ръка прегръща,
с дясна ножче извади
и го в сърцето прободе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020