* * *

Облог за надпиване с турчин

На бас се хвана млад Стоян
с турчина, еничерина
да пият, да се надпиват,
Калинка ще им налива.
Ако надпие турчина,
той ще Калинка да вземе,
ако надпие млад Стоян,
на турчин ще конче да вземе.
Пили, що са пили,
Стоян се понапи.
Като го Калинка позагледа,
на турчин чаша налива,
на Стояна празна подава.
И пак се напил млад Стоян,
че му се дремка додрема,
и легнал Стоян, та заспал.
Турчин Калинки продума:
- Калинке, клета робинке,
я сваляй бяло българско
обличай турско зелено,
на Стоян му баса пропадна, -
ти ще със мене да дойдеш!
И си турчин Калинка
за ръката хвана
и към пътя поведе.
Той я на коня възседна,
и двамата на път тръгнаха.
Стояновата мъйчица
по двора Ходи и плаче,
и още люто кълнеше:
- Стояне, синко Стояне,
дърво и камък да станеш,
дето ти баса пропадна -
Калинка с турчина замина!
Като тез думи издума,
тогаз се Стоян опомни,
веднага конче изведе
и го Стоян възседна,
извади медни кавали,
засвири жално, та милно,
свирня му свири-говори:
"Калинке, клета робинке,
дет' си, Калинке, почакай,
аз щ' те от турчин отърва!"
Калинка на турчин продума:
- Турчино, еничерино,
поспри конче да починем,
да починем вода да пием.
Докат Калинка дума издума,
Стоян си с конче пристигна,
на турчин глава отряза,
Калинка назад повърна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020