* * *

Облог за надпиване с турчин

На бас се хванал млад Стоян
с турчина с еничерина
да пият да се надпиват.
Ако си Стоян надпие
на турчин конче да вземе,
ако ли турчин надпие
на Стоян булче булче да вземе.
Седнали се надпивали
Калинка им поливала.
На турчин чаша долива
на Стоян празна остая.
Че пак се напи млад Стоян.
Както си Стоян пиеше
тъй си е легнал и заспал.
Турчин Калинка думаше:
- Калинке, бяла българко,
Калинке, клета робинке,
я хвърляй бяло българско,
обличай турско зелено,
че ще на Стамбол да идем
бяла ханъмка да станеш,
в светли хареми да седиш.
Калинка сълзи ронеше
и си конче възседна.
Калинкината свекърва,
Стояновата майчица
по двори ходи и все плаче.
Че се пробудил млад Стоян.
Мама Стояну думаше:
- Синко, Стояне, Стояне,
дърво и камък да биеш.
Тебе ти баса пропадна,
Калинка с турчин замина.
Ах, че се Стоян постреснал,
па си изведе кончето
и си конче възседна.
Както си конче препусна
от уста пяна течеше,
копита огън хвърляха,
от ноздри мъгла димеше.
Че се е Стоян съсетил
във дясно джобче е бръкнал
и тънка свирка извадил.
Свирка му свири и говори:
"Де си, Калинке, почакай,
почакай да те настигнем!"
Калинка свирка дочула
и си на турчин продума:
- По-полек карай кончето
дано си найдем водица
да пием, да се умием.
Тамън си това изрече
и Стоян си ги настигна,
на турчин глава отряза
Калинка назад повърна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020