* * *

Облог за надпиване с турчин

На бас се хвана млад Стоян
с турчина, с еничерина,
да ядат, холан, да пият.
Седнали да пият -
пили три дни и три нощи,
ала се Стоян той напи
на стола ляга, заспива.
Кат го й Калинка видяла,
на турчин чаша налива,
на Стоян празна оставя.
Турчин Калинки думаше:
- Калинке, бяла българко,
я хвърляй дрехи български,
обличай дрехи зелени,
с мен, Калинке, да дойдеш.
Еничерин с Калинка замина,
мама Стояне думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
дърво и камък да си пил.
Нямаш ли си тежко имане имане
да си заложиш,
та си Калинка заложи.
Тебе ти баса пропадна,
турчин с Калинка забягна,
Калинка с турчин замина.
Тогаз си Стоян припомни,
възкачи конче алено,
взема свирка хубава,
свирка свири и говори:
- Де си Калинке, чакай ме.
Калинка свирка зачула,
зачула и го познала
и си на турчин думаше:
- Турчино, Еничерино,
дет' видиш вода студена
да поспреш да се напиеме
и младо конче да напоим.
Турчин чешма съгледа,
та си кончето той запря.
Ето го Стоян пристига,
на турчин глава отряза,
та си Калинка назад върна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020