* * *

Облог за надпиване с турчин

Седнали ми са, седнали,
Стоян и турчин двамата,
да ядат, още да пият,
Калинка да им налива.
Ако се напий млад Стоян,
турчин Калинка ще вземе;
ако се напий турчина,
Стояна конче му ще вземе.
Като яли и пили,
че се е напил млад Стоян,
че се е напил, та заспал
Турчин Калинка думаше:
- Калинке, моме хубава,
що стоиш още, що чакаш,
събличай дрехи български,
обличай рахо кадънско,
че ще със мене да дойдеш
през девет гори зелени,
през девет води студени,
през девет села в десето!
Калинка нищо не каза,
съблече дрехи български,
облече рахо кадънско
и с турчина замина
през девет гори зелени,
през девет води студени,
през девет села в десето.
Стоян се от сън събуди
и на Калинка повика:
- Калинке, сестро Калинке,
я дай ми вода да пия!
Не се обади Калинка,
най се обади майка му:
- Стояне, сино Стояне,
камък и дърво да пиеш -
Калинка отиде с турчина!
Че стана Стоян, че стана,
че се на конче преметна,
с тънка свирка засвири,
свирка му свири-говори:
"Калинке, сестро Калинке,
дет' си, Калинке, чакай ме!"
Калинка свирка зачула,
колкот полека караше,
дваж по-полека закара.
Турчин Калинка думаше:
- Калинке, моме хубава,
по-бързо карай кончето,
че сякаш свири бате ти.
Докат си турчин издума,
Стоян ги отзад достига,
на турчин глава отряза,
Калинка назад завърна,
негова мила сестрица.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020