* * *

Облог за надпиване с турчин

Завържил се е млад Стоян
с турчина, с еничерина,
три дена яли и пили,
нито се Стоян напои,
нито се турчин напои.
Хубава булка Калинка
и тя им диван стоеше,
на Стоян чаша подлива,
на турчин чаша прелива.
Турчин не се напива,
най напил се млад Стоян.
Легна турчин заюсна,
заюсна и млад Стоян.
Стана турчина събуди се.
Турчин на булката думаше:
- Прибирай, булко, обирай,
дълъг си пътя ще вървим.
Прибрала й прибирала,
минувала й заминувала,
и все си викала Стояна,
дано си стане млад Стоян.
Не си станал млад Стоян.
Булката с турчин замина.
Стоян, майка си питаше:
- Мари де е, мале, Калинка?
Стоянова майка думаше:
- Червено вино да пиеш,
камъни вино да пиеш!
Булката с турчин замина.
Че си стана млад Стоян,
че си възседна кончето
и на кончето думаше:
- Ако ми булката стигнеш,
ще ти гривата позлатя,
ще ти краката подкова,
краката с алтънени петълца.
Ако не я достигнеш,
тебе ще те насека,
насека чирек по чирек.
И тъй като вървели двамата
турчин и булка стигнали,
стигнали до Йорал мост.
Булка на турчин думаше:
- Да седнем да си починем.
Седнали да си починат.
Задало се е една мъгла,
турчин на булка думаше:
- Дали са зимни снегове,
дали са летни дъждове?
Не ми били зимни снегове,
не ми били летни дъждове,
най ми бил млад Стоян.
На турчин глава отрязва,
Калинка назад повръща.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020