|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Облог за надпиване с турчин
На бас се хванал млад Стоян
с турчина еничерина
да пият да се надпиват
ала да не се напиват.
От сутрин люта ракия
от пладне вино червено.
Калинка ще им залива,
Калинка бяла робинка.
Калинка булка хубава
тя си чаша залива.
Стоян си Калинка залага
турчин си кон харизва.
Калинка чаша залива
на стоян празна подава,
на турчин пълна долива
и пак се напи млад Стоян,
млад Стоян, млад гидия.
Турчин Калинке думаше:
- Калинке, булка хубава,
на Стоян баса пропадна
ти ще с мене да дойдеш.
Съблечи бяло българско,
облечи турско зелено.
Калинка булка хубава
никуму нищо не каза.
Съблякла бяло българско,
облякла турско зелено
и с турчина тръгнала.
Като из двори излиза
Стояновата майчица
те си из двори ходеше,
люто Стояна кълнеше:
- Стояне, синко Стояне,
камък и дърво да станеш,
дето се синко ти напи,
дето ти баса пропадна.
Калинка с турчин замина.
Тогаз се Стоян събуди
той на майка си попита:
- Къде е, майко, Калинка,
Калинка бяла робинка?
Стояновата майчица
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
камък и дърво да станеш,
гдето се синко ти напи,
гдето то баса пропадна.
Калинка с турчин замина.
Тогаз се Стоян разсърди
в тъмни дамове той влезе,
хранено конче изведе
и на кончето продума:
- Конче ле мило, байново,
краката ще ти позлатя,
гривата ще ти посребря
ако ми Калинка настигнеш.
Кат тръгна и Стоян засвири.
Свирка му свири-говори:
"Где си, Калинке, почакай,
почакай да те настигна!"
Калинка свирка дочува
и си свирката познава,
и на турчина продума:
- Я поспри, турчине, кончето
тук има вода студена,
бяло си лице да измия,
руса си коса да вчеша,
бяла кадъна да стана.
Докато се Калинка измие,
измие Калинка и вчеше
ето го Стоян пристига
с остра сабя на ръка
на турчина глава отрязва.
Калинка назад той връща
при своята стара майчица.
Алваново, Търговищко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|