* * *

Невеста вършее на гумно през нощта

Мори, седела Яна събота вечер,
мори, събота вечер според ден неделя,
та е напрела девет ле вретена (2)
девет вретена тенка ле основа, (2)
тенка основа, тенка ле, лиленка. (2)
Па е станала в неделя рано,
па е измела рамно вършило,
та насадила до двеста снопе,
до двеста снопе бела пченица,
бела пченица, черна класица.
Та е изпрегнала до девет коня,
до девет коня, се хергелета.
Отдолу иде Янина снаха,
с папуци тропна, със гердан дрънна,
та подплашила до девет коня,
до девет коня, се хергелета,
та са стъпкали хубава Яна,
та я стъпкали, та направили,
та направили мръвка по мръвка,
най-голямата - мравка що носи.
Едва ми е Яна, Яна продумала:
- Ой ле снахо, милна снахо,
що ми подплаши до девет коня,
та ме мене млада погубиха?
Отговаря Янина снаха:
- Азе не съм си Янина снаха,
азе съм си света Неделя!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021