* * *

Невеста вършее на гумно през нощта

Дона мами си думаше:
- Ти си ме, мамо, мразила,
затуй ме далеч ожени,
през девет села в десето,
на гости да не идвам,
на гости и на повратки.
И сега нямаше да дойда.
Път ми се падна да мина,
дошла съм да те попитам -
обесен челяк, удавен,
попове опяват ли го,
в гробища заравят ли го,
че каят ли го комшии,
жалеят ли го роднини?
Мама й Доне думаше:
- Нито го попове опяват,
нито го в гробища заравят,
нито го каят комшии,
нито го жалеят роднини.
Дона мами си думаше:
- Я станах рано зарана,
преметох тока широка,
три коля снопи насадих
и три пъти харман притърсих,
с объртане - четири.
И пак ми Донке рекоха:
- Донке ле, Донке аинке,
каква те мама храни
на лице бяла черноока,
на снага тънка висока,
да те на работа не учи,
не къщна Доне, не външна,
три зълви мамо, като три зъми,
девери пъстри смокове,
свекърва зъмя грамадна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021