* * *

Невеста вършее на гумно през нощта

Стоян на Донка думаше:
- Тъчи си, Донке, дарито,
тънено дари месали,
та дари мойте роднини,
роднини, Донке, комшии!...
Донка Стояна думаше:
- Стояне, холан, Стояне,
бре, иди се махни, Стояне,
бре, нал' майка ти думала:
"Аз не ща Донка за снаха, -
Донка й сиромашка дъщеря,
сиромашка и вретенарска,
баща й прави вретена,
пък майка й ги продава!..."
Стоян на Донка думаше:
- Мар, не слушай, Донке, хората,
и тий са на нас душмани,
и тий са людски приказки!
Че се двамата събрали,
малко се, много водили -
година и половина,
мъжка са рожба добили.
Стояновата майчица,
тя си Стояна суврила,
а булката му мразела
и й "аинке" думала:
- Аинке Донке, Добранке,
каква те й майка хранила,
хранила, Донке, пазила -
на раб'та не те научи?
На Донка й много доядяло,
доядяло и докривяло.
Станала рано в понделник,
че си главата умила,
умила, хем се оплела
и си детето окъпала,
окъпала, хем го повила,
в злата го люлка сложила,
с пъстър го яглък покрила.
Че отиде Донка в хармана,
че си хармана помела,
злата камара разхвърля,
че си хармана насади.
Че отиде в росни ливади,
докара сюрек кобили,
че ги в хармана вкарала.
Захвана харман да кара,
карала Донка, месила,
додет' се зора зазори,
три пъти харман укарала,
укарала и притърсила.
И тя у къщи отиде
и на Стояна думаше:
- Я ставай, ставай, Стояне,
и ти у хармана да идеш,
да ми хармана покараш,
пък аз на лозе ще ида,
на лозе за черно грозде!
Че се хубаво премени,
лапнала нова кошница,
и тя на лозе отиде,
на лозе за черно грозде.
Като на лозе стигнала,
въз всякой чукан плакала...
Сред лозе златна ябълка;
като ябълка стигнала,
разпаса опас копринен,
на ябълка го преметна
и там се Донка обеси.
Стоян си харман укара,
укара Стоян, приснеми;
права се пладня изправи,
мъжка се рожба събуди -
няма я Донка да дойде...
Стоян майка си думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
да ми детето залъгваш,
пък аз на лозе ще ида,
аз да си Донка, мър, видя,
таз раб'та не е, бе, чиста -
снощи се с Донка скарахме,
лошави думи думахме!
Стоян на лозе отиде;
кат' под ябълка отиде -
там се й Донка обесила...
Стоян му жалба дожаля,
дожаля, вещи домиля,
извади остро ножченце,
че се в сърцето удари,
само си еднъж продума:
- Леж, Донке, двама да лежим,
да се находи майка ни!
Дето ще жалей сал тебе,
нека да жалей и мене!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021