* * *

Невеста вършее на гумно през нощта

- Добре си дошла, Донке ле,
да те мама попита,
пожънахте ли нивата,
овършахте ли хармана,
насипахте ли житото,
обрахте ли си лозята,
наляхте ли виното!
Донка майно льо думаше:
- Стара майно льо, майчице,
опустели ти нивята,
огън ти горил лозята.
Като се ме много мразила,
надалеч се ме оженила.
Нито аз мила да дойда,
нито ти да си дойдеш.
И сега нямаше да си дойда,
но най си, мамо, па дойдох,
па дойдох да те попитам:
обесен човек, удавен
смята ли го поповете,
ровят ли го в гробища,
желаят ли го роднини,
подават ли му за душа?!
Майко льо, ще се обеся,
майко льо, ще се удавя,
не мога, мамо, изкара!
Като се жътва зададе,
ставам рано сутрин,
че си детето окъпвам,
окъпвам и го накърмвам
и си го на нива вземам.
Пожънвам нива и втора,
докато ми зълви дойдат.
Че ми детето заплаква
и аз ида да го накърмя.
Че викват зълви да гълчат:
- Донке ле, Донке аинке,
каква те майка хранила,
хранила, не научила
на кърска и външна работа.
Като се харман зададе,
помитам стока голяма.
Насаждам три коля снопи,
вкарвам хергела кон;
три пъти харман притърсвам,
докато ми зълви дойдат.
Свекъра - зъмя голяма,
свекърва - зъмя грамадна,
девери - пъстри смокове,
три зълви като три змии,
първо венчило - пъстър смок.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021