* * *

Невеста вършее на гумно през нощта

Мама Стоян обичала,
пък булчето му мразила,
все му й на име думала:
- Донке ле, Донке аинке,
каква те й мама хранила,
хранила, не те й учила,
да тъчеш, Донке, да предеш,
да ореш, Донке ле, копаеш.
Кат зачу Донка таз дума,
че тя се жалба нажали,
по-много тъга натъжи.
Ранила й рано в понделник,
подляла тока широка,
подляла и го помела,
насади Донка пет коля,
пет коля бяла летница,
че отиде в росно ливаде,
улови коне хергеле,
доде се зора зазори
три пъти й Донка търсила,
с обръщането - четири.
Като се зора зазори
свекърва дума Стояне:
- Къде е Донка ходила?
Цяла нощ дете плакало,
не мога да го забавя.
Като се зора зазори
Донка Стояне думаше:
- Стояне либе, либе ле,
ела си коне покарай
детето да си накърмя,
накърмя, още накъпя.
Като си горе излязла,
ни си детето накъпа,
ни си детето накърми -
в пъстри го гунки загъна,
в нови го люлки задяна,
че у мамини отиде
и на мама си думаше:
- Майко льо, стара майчице,
аз не съм дошла на гости,
на гости, та на повратки,
най съм си дошла, майно льо,
майно льо, да те попитам,
удавен човек, обесен
жалеят ли го роднини,
окайват ли го комшии,
внасят ли го в черкова?
Мама на Донка думаше:
- Донке ле, дъще Донке ле,
удавен човек, обесен
ни го жалеят роднини,
ни го окайват комшии,
нито го внасят в черкова.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021