* * *

Невеста вършее на гумно през нощта

Накладе Мила седянка,
наклала и е запяла,
че прела Мила, че прела,
девет вретена напрела,
десето като запрела,
Мила седянка угаси,
право си у тях отиде.
Девет хармани размете,
девет чирака събуди
да си хармани насаждат.
Мила ливади отиде
да си конете докара,
конете и хергелята.
Ливади са кондисали
влашките черни цигани
и те си Мила хванали,
среде нощ са избягали
в широка, равна Добруджа
и там са Мила оженили
за един черен циганин.
Ходили, що са ходили,
тъкминко девет години,
мъжка им се рожба роди.
Цигани Мила питаха:
- Мило льо, бяла българко,
ако си село отидеш,
мож ли си село познаеш?
Мила цигани думаше:
- Как ще си село позная?
Сред нощ от село излязох.
Че се цигани вдигнали,
вдигнали и са отишли
същите равни ливади.
сутринта, като станали,
всички цигани отишли
във село просен да просят.
Сама си Мила остана,
мъжка си рожба окъпа.
Окъпа и я приспала,
нарамчи Мила торбата,
във село като отиде,
право си у тях отиде.
Мила майка си думаше:
- Мамо льо, мила майчо льо,
станало й девет години,
мене ми се е додяло
да ходя, мамо, да прося.
Я дай ми, мамо, дрехите,
дрехите, мамо, момински,
аз да се, мамо, пременя.
Че се Мила пременила,
грабнала бели медници
и тя за вода отиде.
Мила циганин срещнала
и той на Мила думаше:
- Нали си, булка, видяла
циганка сама да проси?
Мила циганин думаше:
- Аз не съм, холан, срещнала
и аз съм жена кърмачка,
дай да ти дете накърмя.
Мила си дете поела.
Мила зад преснел седнала,
там си детето накърми,
от две го страни целуна.
Като си дете накърми,
на циганин го подаде
и си във къщи отиде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021