* * *

Невеста вършее на гумно през нощта

Добра мами си думаше:
- Мане мо, стара мане,
много ме, мане, намрази,
през девет села
в десето ме даде,
десето село - Добруджа,
Добруджа, пуста Козлуджа.
На Иванчо първо венчило
при свекър и при свекърва,
при зълви и при девери,
ходих, мане, шетах,
не можах да се направя -
зълвите са змии усойки.
При зли хора свекър и свекърва
мъжка си рожба добих.
Сама си харман измитам,
три коля снопи хвърлям,
девет си коня упрягам,
на една ги хурка извързвам,
цял ден карам и меся,
още ми й харман не укаран:
всичките си хора харман караха -
само моя неукаран.
Добра се на диканя качи
и се изясно изпровикна:
- Бре юре, Иванчо, бре варе,
не те ли, Иванчо, досрамя,
от махалата да те досрамей,
от Бога да те догрешей -
никой от къщи не излиза!
Па аз ще кажа на зълви,
на зълви и на девери,
на свекър и на свекърва -
цял ден ми дете в люлка плаче,
никой ми дете не взема.
Иванчо от къщи излезе
и се на Добра скара.
Добра я жалба дожаля,
че си конята остави
и си у къща отишла,
че си детето подовила
и се добре пременила,
люлка залюляла
и си на дете казала:
- Туй ща ти й от майка люлеене,
туй ще ти й от майка сукане.
И си на лозята отиде,
не можа Добра да го изтрае,
сред лозе крушка изтръвка,
синя ивица разпаса,
на крушка я е преметнала,
я че се Добра обеси.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021