* * *

Невеста вършее на гумно през нощта

Я Донкината свекърва,
Донка й "аинка" кръстила,
все й "аинке" думаше:
- Аинке, Донке хубава,
каква те й майка хранила,
та те й хубава отхрани,
на снага тънка, висока,
на лице бяла, чърнока,
на работата не учи,
не къщна, Донке, не външна!?
На Донка жалка дожаля,
станала й рано в събота,
девет коматя усука,
усука и ги основа.
Я Донкината свекърва,
пак й на Донка думаше:
- Каква те й майка хранила,
та те й хубава отхрани,
на снага тънка, висока,
на лице бяла, чърнока,
на работата не учи,
не къщна, Донке, не външна!?
Станала й рано в неделя,
че си детето окъпа,
окъпа и го задяна,
у майчини си отиде,
че на майка си думаше:
- Та сбогом, мале, та сбогом,
та сбогом, не ща да сядам,
ти си ме много мразела,
затуй ме далеч ожени,
през девет села в десето,
на гости да ти не ида,
на гости и на одръки!
И нине не щях да дойда,
ами съм дошла, мамке ле,
дошла съм да те попитам -
дето се челяк обеси,
обеси, в вода удави,
опяват ли го попове,
заравят ли го в гробища,
жалеят ли го роднини,
изкайват ли го комшии?
Донкина майка думаше:
- Донке ле, синко Донке ле,
стой, недей дума таз дума!
Дето се челяк обеси,
обеси, в вода удави,
не го попове опяват,
не го в гробища заравят,
не го роднини жалеят,
не му за душа раздават!
И Донка стана, Донке ле,
че си детето задяна,
и на майка си думаше:
- Оставай сбогом, мамке ле,
оставай сбогом, прощавай,
туй ще ти й от мене виждане,
виждане и доходяне!
А че си Донка отиде;
станала й рано в понделник,
че си й хармана премела,
премете и го посади
с пет коля чиста летница,
накара коне хергеле.
Доде се зора зазори,
три пъти й враха търсила,
със обръщане четири,
и то се зора зазори...
Я Донкината свекърва,
тогаз се от сън събуди,
че на Никола думаше:
- Никола, синко Никола,
че къде й Донка аинка,
та й тъй плаче детето?
Донка Никола думаше:
- Никола, първо венчане,
ела, конете покарай,
детето да си подоя,
че ще на лозе да ида,
на лозе за бяло грозде -
за обяд ще го донеса,
за обяд, да обядваме!
И Никола ги покара,
че си детето подои.
Донка на лозе отиде,
на лозе за бяло грозде.
Донка из лозе ходеше,
из лозе, при всяка лоза,
ходеше Донка, плачеше,
не бере Донка, ни яде.
Сред лозе има черница,
на черницата й лозница,
разпаса колан копринен,
на черница се обеси...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021