* * *

Невеста вършее на гумно през нощта

Мама на Донка думаше:
- Добре си ми дошла, Дончице,
Дончице, мила мамина,
станало й девет години,
откак те мама ожени,
на гости не си идвала,
на гости и на повратки.
Не смея да те попитам -
прекопахте ли лозята,
пожънахте ли нивата,
покосихте ли сената?
Че какво прави сватята,
сватята, твоята свекърва?
Донка на мама думаше:
- Град да убие лозята,
огън да изгори житата,
Бог да убие майка ми,
майка ми, мойта свекърва.
Мамо бе, мила, майчице.
ти си ме, мамо, мразела
затуй ме далеч ожени
през девет села в десето,
на гости да ти не идвам,
на гости и на повратки.
И сега не щях да дойда.
Аз дойдох да те попитам -
обесен човек, удавен,
увнасят ли го в черкова,
опяват ли го попове,
раздават ли му за душа,
за душа, за Бог да прости?
Аз имам, мамо, две зълви,
две зълви, като две зъми
свекърва - зъмя грамадна.
Думат ми, мамо, казват ми:
- Дончице, хубавице ле.
Каква те майка хранила,
че те хубава отхранила.
Работа не те научи
ни външна, Доне ни къщна.
Мама на Донка пак дума:
- Дончице, мила мамина,
що тъй ме хитро изпитваш -
че ти щеш да се обесиш,
обесиш или удавиш.
Обесен човек и удавен
в черкова не го увнасят,
попове не го опяват,
за душа не му раздават.
Днеска е, Доне, неделя
утре е делник, понеделник
да станеш рано в понеделник,
насади харман дебело;
докат петлите пропеят,
три пъти да го притърсиш,
със обръщането четири.
Донка майка си послуша,
станало й рано в понеделник,
посади харман дебело;
докат петлите пропели,
три пъти го й притърсила,
със обръщането четири.
Заранила като съмнало,
че й детето заплака.
Нейните зълви и свекърва,
те пък й казали:
- Донке ле, хубавице ле,
каква те й майка хранила,
че те хубава отхрани,
на работа не те научи
и детето не си поглеждаш!
Донка се много нажали,
че във къщи отиде
и си детето накърми,
че си в лозето отиде
и там се Донка обеси.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021