* * *

Невеста вършее на гумно през нощта

Седяла Янка седенки,
седяла й седенкувала.
Девет вретена изпрела,
три мотовили смотала.
Че стана Янка, че отиде,
в бащини вити хармани,
хвърлила снопи хиляда,
хвърлила и подредила.
Че стана Янка, отиде,
в бащини росни ливади.
Хванала коне и кобили,
че у харман ги укара.
Карала Янка, карала,
че дошло ред да примеси.
Вземала вила да меси,
сладък я сънчо налегна.
И се на вила подпряла,
тихо ми ветрец повея, (2)
дребен ми дъждец заваля,
Янка се от сън събуди.
Янка си люто кълнеше:
- Ветре ле, ненавеял се,
дъждо ле, ненавалял се,
девет години станаха
откак майка ми умряла,
сега я видях на съня
и ти ме, ветре, събуди.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021