* * *

Невеста вършее на гумно през нощта

Донка мами си думаше:
- Мале ле, мила мамо мо,
далеко ме даде, мале мо,
на зла свекърва, на зъл мъж.
Работя, мамо, работя,
работя, колко мога,
пак добро не им направям, -
"Донка аинка" ми думат.
Донкина мила майчица,
тя си на Донка думаше:
- Стани си Донке, иди си,
че рани, рано в понеделник.
Събери ризи, опери,
и ги по плето нахвърли,
превози ечемик, насади,
дорде зората изгрее,
девет го пъти пребърни,
и девет пъти плява вземи,
тогаз добро ще направиш.
Стана си Донка отиде.
В понеделник рано ранила,
събрала ризи опрала,
и ги на плет изхвърляла,
превозила ечемик насадила,
девет пъти го пребърнала,
девет пъти плява вземала.
Донкината зла свекърва,
тя си на Донка викаше:
- Мо Донке, Донке аинке,
къде си Донке, къде си,
мъжка се рожба разплака.
Донка й жалби дожаля,
дожаля, още докривя.
Че влезе в долна градинка,
разпаса синя ивица,
а че я Донка прехвърли,
на червената ябълка,
че там се Донка обеси.
Стоян си Донка търсише:
- Донке ле, Донке аинке,
къде си Донке, къде си.
Като в градинка влезе,
а там си Донка намери,
под червената ябълка.
Извади ножче ханжерче,
че се в сърцето удари,
и си на Донка думаше:
- Леж, Донке, двамата да лежим,
дорде сме млади и зелени,
дорде сме бели и червени,
зелени, като босилек,
червени като ябълка
за майкин хатър, за бащин.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021