* * *

Невеста вършее на гумно през нощта

Ой Добро, Добро, добра невесто!
Сношчи е Добра досно седела,
досно седела, попрелкувала,
та е напрела девет вретена,
девет вретена тънка основа
и друзи девет по-танок въток.
Та па станала футрина рано,
та е измела широчки харман,
та насадила петстотин снопа,
петстотин снопа с бела пченица,
та е вкарала до девет коня,
до девет коня, младо ерджеле.
Отдолу иде Добрина зълва,
с фустане шумка, с жълтици дрънка,
та подплашила до девет коня,
до девет коня, младо ерджеле,
та си сгазия Добрино дете.
А Добра си я люто кънеше:
- Ой зълво, зълво, Добрина зълво,
дано не видиш дете от сърце,
расла, нарасла като топола,
изширила се като планина.
Та да отидеш край Църно море,
та яга чуеш риба да пее,
риба да пее, камен да дума -
тога да видиш дете от сърце!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021