* * *

Момина хитрост - преоблича се като снаха си в невестинска премяна

Ой Яне, Яне, юбавно Яне!
Засакал Петре юбаво Яне,
Петре го сака, сака, та сака,
Яне го некье, некье, та некье!
Петре се чудом, море, чудеше,
какво да прави с юбаво Яне!
Па си отиде горе ю гора,
па си прекопа гора зелена,
изведе Петре вода студена,
согради Петре чешма шарена,
загради Петре нова градина,
насея Петре всекакво цвекье,
всекакво цвекье - модро, мораво,
модро, мораво, синьо, зелено,
синьо, зелено, бледо, алено...
Сите си моми на вода идат,
на вода идат, вода си лият,
вода си лият, лице си мият,
лице си мият, китки си берат,
Яне си нема на вода д' иде,
на вода д' иде, вода да лие,
вода да лие, лице да мие,
лице да мие, китки да бере...
Па си се Петре Богу помоли,
да се поболи Янина макя,
да си потражи понуда вода
от Петревата чешма шарена;
па да си нема кого да прати,
та да си прати юбаво Яне!
Па се поболе Янина макя,
и си немаше кого да прати,
па си пратила юбаво Яне...
Яне е хитро, хитро, разумно, -
пременило е снахина руба,
запашало е снахини пафти,
та па си ойде чешма шарена.
Налило си е вода студена,
вода налило, лице умило,
лице умило, китка набрало,
па си кренало юбаво Яне...
Па си се Яне назад обърна,
та на Петрете вели-говори:
- Петре ле, Петре, Петре войводо,
еле не позна юбаво Яне,
дека съм азе юбаво Яне?!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020