|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момина хитрост - преоблича се като снаха си в невестинска премяна
Изпитал Петър хубава Яна,
с добром я питал до три години,
со зло я питал девет години;
та си станала хубава Яна,
се затворила камнени дворье,
камнени дворье, железни порти...
Шчо са стояли девет години,
си заплакала Янина майка:
- Шчо ми се спила студена вода,
сутром носена, цуть обросена,
цуть обросена, прах изпрашена!
Та си станала хубава Яна,
се пременила во девойчинско,
на главе кладе си невестинско,
та си отиде на студна вода.
Тамо го найде Петър войвода,
Петър войвода с коня на вода,
с коня на вода, со се раненье.
Й говорит Петър войвода:
- Ай те тебе, млада невесто,
чия си кьерка, кому си снаха?
- Ай те тебе, Петър войвода, -
раицка кьерка, снаха джелепска!
Си кинисала хубава Яна,
си кинисала дома да ходит,
пак му говорит силно раненье:
- Ослепел Петър с обете очи,
ал не познаваш хубава Яна?!
Тога си стърча Петър войвода,
со коня търчит, не я фтасуват,
со джилит фърлят, не я дофърлят...
Я прифтасало край вити порти,
и я фатило хубава Яна,
и я фатило за бели ръци, -
хубава Яна душа си дала...
Тресонче, Дебърско - Македония; на Водици (Илиев 1889, № 90 -
"Хубава Яна и Петър войвода").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|