* * *

Момина хитрост - преоблича се като снаха си в невестинска премяна

Никола дума на Радка:
- Що ходиш, Радо, зле ходиш,
що думаш, Радо, зле думаш,
ще се майка ти разболей,
ще ище вода студена
от Николовото кладенче!...
Рада Никола думаше:
- Бре иди се махни, Никола,
майка ми болна не ляга,
не ище вода студена
от Николовото кладенче.
Николко не се й минало,
доде се Рада издума,
нал' се майка й разболя,
поиска вода студена
от Николовото кладенче.
Мая се Рада, чуди се
как да си иде за вода,
че пак се сама сумяса.
Че стана Рада, че стана,
че отиде горе в собите,
разхвърля пъстри възгланци,
разключи маджар сандъци,
извади булска премяна,
облече черна капанка,
облече рокля червена,
по-отгоре джубе залено,
най-отгоре кожух бапсинджав,
сребърен качул нареди,
тенка махрама преметна,
взела й котли и кобилца,
подбра сестра си за зълва,
а пък брат си за девер,
тръгна за вода да иде
от Николовото кладенче.
Кат я Никола съгледа,
мае се, чуди, Никола,
отде се й взела таз булка -
нито са сватби ставали,
нито са гайди свирили.
Че пак му на умо хрумнало -
да не е Рада Попова?!...
Че я на пътю достигна,
че й косата отряза,
на циганки я подари -
да правят сита струнени,
струнени и копринени,
да ги на Рада продават,
на Рада и на майка й.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020