* * *

Момина хитрост - преоблича се като снаха си в невестинска премяна

Поболила се Янина майка,
що ми лежала девет години,
ми искинала девет постели
и ми лежала, ми заплакала:
- Оф, леле Боже, о мили Боже!
Как не си имаф ущ' една кьерка,
ущ' една кьерка како Янинка,
та да ми станит рано на утро,
да се умиет, да се прекръстит,
та да ми пойдит на студна вода,
на студна вода, на нова чешма,
да ми донесит студена вода,
студена вода на полу цвекье;
а я си пия студена вода,
студена вода на полу раски.
И ми я дочу хубава Яна,
и си станала рано на утро,
и ми се изми, и се прекръсти,
и се промена, и се наружи;
не се промена како девойка,
тук се промена како невеста;
и та си зеде две ведра в ръце,
та си отиде на студна вода,
на студна вода, на нова чешма.
Тамо седит Детелин войвода.
Тога ми рече хубава Яна:
- Нацърпете ми студена вода!
Тога му велет момци змейови:
- Детелин войвода, наш господине,
та що ни дошло'убо'о дзвере,
то'а ни сакат студена вода.
Тога им велит Детелин войвода:
- Ак' е невеста, наполнете я,
наполнете я, изпратете я,
ак' е девойка, донесете я.
Тога му велет момци змейови:
- Не е девойка, тук' е невеста.
Я наполни'е студена вода,
студена вода на полу цвекье,
я наполни'е, я изпрати'е.
Колку замина хубава Яна,
и се обзърна и прого'ори:
- Егиде море, Детелин войвода,
ни сум девойка, ни сум невеста,
току я сум си хубава Яна,
ти що ме питаш девет години!
Колку я дочу Детелин войвода,
що си явнало бързего коня;
со коня търчат, не си я фтасвит,
с яболко хвърлят, не я досегвит.
Колку си влезе в майкини порти
и е викнала на мила майка:
- Стани ми, стани, а мила майко,
аз ти донесоф студена вода,
студена вода на полу цвекье,
да си оладиш белото гърло,
да ти оздраит белото сърце.
Колку се напи Янина майка,
колку се напи студена вода,
а ми се напи, а душа даде.
И ми я дойде сам войводата,
милата майка си я закопа,
хубава Яна си я залюби.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020