* * *

Момина хитрост - преоблича се като снаха си в невестинска премяна

Присмя се Янка на Стоян,
че е бил Стоян хайдутин,
на хайдутите войвода.
Де й седял Стоян, та слушал,
Стоян се Янка закани:
- Хай гиди, Янке, дей-гиди,
дали не ще те изварди,
изварди, да те уловя
на хайдушкото кладенче?
Майка ти болна ще легне,
ще иска вода студена
от хайдушкото кладенче.
Янкина стара майчица
легнала болна-неволна,
поиска вода студена
от хайдушкото кладенче.
Янка се чуди и мае
как ще за вода да иде
на хайдушкото кладенче.
Тя била хитра, разумна,
метнала дюлбен на глава,
връз дюлбен було алено,
връз було китка зелена,
на тънко кръхче коланче,
на бяла шийка герданче,
турила наниз алтъни,
повела сестра за зълва,
вдигнала бели бакъри,
отишла за вода студена
на хайдушкото кладенче.
Там си завари млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
на мрамор камък стоеше
и тънка пръчка държеше.
Стоян си Янка съгледа
и той се чудом зачуди:
- Каква й таз булка в туй време,
вчера бе света неделя,
във село сватба нямаше,
ни в село, ни по селата,
пък сега булка под було?
Че стана Стоян войвода,
право при Янка отиде,
че й булото повдигна
и си на Янка думаше:
- Янке ле, хитра, разумна,
не може да ме надхитриш!
Глава ли да ти отрежа,
или със нази заведа, -
хайдушка булка да станеш?
Че я за ръка улови
и я в гората заведе
при свойта вярна дружина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020