* * *

Момина хитрост - преоблича се като снаха си в невестинска премяна

Оплакала се Янина майка:
- Откак си родих тъничка Яна,
не наядох се благо ядиво,
и не напих се ройноно вино,
и не наспах се съня на рахат
от Янините чести момари, -
вечер се мръкне, да хи дочаквам,
вутрин се съвне, да хи опращам!
Че си се Яни жално нажали,
жално нажали, бално набални,
та си надяна снахина руба
и забради си снахин ръченик.
Та че нарами бели харкумки,
та си отиде на врис на вода.
Там си завари Кралювити Марка,
че си поеше бързана коня.
- Добър ти вечер, Кралювити Марко!
- Дал ти Бог добро, млада невясто!
Ще си те питам, млада невясто -
чие си любе, чия си снаха?
- Ой Марко, Марко, Кралювити Марко,
и да ти кажем, та де да знаеш
чия съм снаха, чие съм любе?!
В къщана имам девет девери,
всяк ми е девер по пръстен впивал,
първо ми любе най-много впива -
кованен гердан с девет алтъна!
Издалечи се Кралювити Марко,
та си замина две стрели място,
тогав му Янка тихо ромоня:
- Язък ти, язък, Кралювити Марко,
сама ти мома на ръки дойде!
Изсъхнали ти ситните зъби,
изкапали ти белине ръки, -
га не полюби тъничка Яна!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020