* * *

Момина хитрост - преоблича се като снаха си в невестинска премяна

- Ой Гюро, Гюро войвода,
Гюро войвода млад харамия!
Гюро си тера хубава Яна,
Гюро го тера, Яно га неке.
Кано ми се кани,
че кье га граби хубава Яна.
Яно отвън порти не излева.
Разболя се Янина майка,
от Бога лежи, на Бога кълне,
оти го Яна неке Гюро войвода:
- За вода ази, ази кье умра!
Бре, де га чу хубава Яна:
- Бре варай мале, милинка мале,
я дай ми, мале, снашини ключи,
да си отключа снашини сандук,
да се премена снашино рухо,
аз да донеса студена вода,
белке ме мене неке познае,
да ме откраде Гюро войвода?
Та се премени снашино рухо,
та отиде да си вземе студена вода.
Бре, как га виде Гюро войвода,
бpе, та й вели-говори:
- Яла ми, Яно, вамо повамо,
край моето десио колено!
Яна му вели-говори:
- Варай Гюро, Гюро войвода,
майка болна кье да умре,
студена вода ме чака.
Я той й вели-говори:
- Ази те чека три години,
бре, не те чакам до три дни.
Та ки га фати от ръката,
бре, та га закара в гора зелена.
Яниии брати Яна си терат,
та га тераха три дни и три нощи;
как га тераха, та га найдоха,
бре, та му велет, говоре:
- Бре варай Гюро, Гюро войвода,
защо откраде хубава Яна?
Я той им вели, вели-говори:
- Бре варай, ваpай, Янини братя,
язи га тера, не ми га дадохте.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020