* * *

Момина хитрост - преоблича се като снаха си в невестинска премяна

Попитал Петре хубава Яна,
време я питал девет години,
не му я дали ни десетата;
та ми говорит Петре войвода:
- Ой нека, нека, хубава Яно,
разболи кье се твоята майка,
да кье посакат от любе вода,
от любе вода, от кла'енецот,
от кла'енецот, от джувер гранка,
от джувер гранка, чудна подната.
Се поболила Янина майка.
Дворье си метит хубава Яна;
и си говорит Янина майка:
- Ей боже, боже, ей мили боже!
Како си немам ущ' една кьерка,
ущ' една кьерка како Янинка,
да ми залеит от любе вода,
белки кье умрам, белки кье станам!
И ми я дочу хубава Яна,
и си отиде земни келари,
и си отвори от снаха ковчег,
и си изваде снахино руво,
и се промени от снаха руво,
и си та кладе венец на глава,
и си та зеде ведрица в ръце,
та си отиде любе на вода.
Тамо си найде Петре войвода,
къде си разпнел до два шатора,
единийот цървен, другийот зелен;
под цървениот сам Петре седит,
под зелениот Петре'а войска.
Та ми говори хубава Яна:
- Сустъпи войска, Петре войвода,
сустъпи войска да си поминам!
Сустъпи войска Петре войвода,
си поминала хубава Яна
и си залеа от любе вода.
Кога се врати с вода во ръце,
нейзе й рече Петре войвода:
- Тако ти Бога, младо невесто,
чия си снаха, кому си люба?
На той час нему се отго'ори:
- Тако ми Бога, Петре войвода,
кога не позна хубава Яна,
баре не позна девет пръстени,
що си й леял, що си й пракял?
Рече и спръсна Яна да бегат;
и ми я дочу Петре войвода.
Петре на коня, Яна на полпът;
Петре на полпът, Яна на порта.
Со стрела стрелит, не я устрелвит,
со коня търчит, не я фтасуват.
Петре на порта, Яна во дворье.
И си й даде майка си вода;
тогай се напи и се оздрави.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020