* * *

Момина хитрост - преоблича се като снаха си в невестинска премяна

- Ой Яне, Яне, хубаво Яне!
Запроси Петре хубаво Яне,
Петре го иска, Яне го нече,
па се чуди Петре войвода, -
како да види хубаво Яне?
Па се сети Петре войвода,
прекупи гора, изведе вода,
изведе вода, направи чешма,
свет се береше, вода ляше;
хубаво Яно не отодеше.
Та па се чуди хубаво Яне,
какво да ойди на студна вода.
Па се сетило хубаво Яне,
какво да ойди на студна вода;
па е влезнало хладни земници,
пременило се, накитило се;
забради Яне бела махрама,
та си вземало две малки стовни,
па си е ошло на студна вода.
Насреща му са Петрови момци,
та па на Яне веля говора:
- Ой Яне, Яне, хубаво Яне,
чия си снаха, кому си любна?
А Яне си им вели-говори:
- Тако ви Бога, Петрови момци!
Лели прашате, че да ви кажем,
че да ви кажем, не чем да лъжем,
чия съм снаха, кому съм любна -
попова снаха, гякова любна.
Насреща ю е Петре войвода,
та па на Яне вели-говори:
- Тако ми Бога, хубаво Яне!
Чия си снаха, кому си любна?
А Яне си му вели-говори:
- Тако ми Бога, Петре войвода,
нели ме прашаш, че да ти кажем,
че да ти кажем, не чем да лъжем,
чия съм снаха, кому съм любна -
попова снаха, гякова любна...
А Петре си му вели-говори:
- Бре не лъж, не лъж, хубаво Яне!
Та си я хвана Петре войвода,
та я отведе на равни двори.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020