|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момина хитрост - преоблича се като снаха си в невестинска премяна
Оплакала се Енина майка:
- Отка ми Яна мома порасте,
аз не се напих студена вода
от дунавските бистри кладенци,
че й се хвали Душко душманин,
че й се хвали да я отвлече.
Ка зачу Яна майчина дума,
облякла Яна снашина риза,
снашина риза, снашин вълненик,
па е увзела ковани ведра
и е отишла на дунавските,
на дунавските бистри кладенци.
Там си завари Душко душманин,
де си стрижеше руди шилета.
- Помага ти Бог, братче ле Душко!
- Дал ти Бог добро, Енина снахо,
че къде ти е хубава Яна?
- Аз я оставих дома да шъта.
Па е наляла ковани ведра
и е тръгнала поле широко,
па е викнала, та е запяла:
- Бог да убие Душко душманин,
коги не позна хубава Яна!
Ка зачу Душко Енина дума,
той си извади влашко ноженце,
та се прободе в клетото сърце,
че си не позна хубава Яна.
Гложене, Тетевенско; жътварска - по пладне (СбНУ 60-2/1994, №
691 - "Яна за вода в снахината си премяна - 1").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|