* * *

Момина хитрост - преоблича се като снаха си в невестинска премяна

Посакал Петър хубава Яна, -
с добром я сакал до пет години,
со злом я сакал до три години...
Янина майка Яна не дават,
я затворила во земни кледи,
во земни кледи, камнени зизди,
камнени зизди, железни порти.
Да ми излегла Янина майка,
да ми писнала, що глас я държит:
- Оф лелей, лелей, дури до Бога,
шчо не си имаф ушч една кьерка,
ушч една кьерка как бела Яна,
за да ми носит студена вода,
студена вода, сутро носена,
сутро носена, с цуть обросена?!
Да ми я дочу хубава Яна,
хубава Яна от земни кледи,
да се промени все в девойчинско,
на главе кладе все невестинско,
да си е взело ибрик во ръка,
ибрик во ръка, ведро на рамо,
да си отиде на студна вода...
Тамо го найде Петър войвода,
Петър войвода с коня на вода.
Лепо говорит Петър войвода:
- Да ай те тебе, млада невесто,
чия си кьерка, чия си снаха?
Лепо говорит хубава Яна:
- Тако ми Бога, Петър войвода,
войничка кьерка, джелепска снаха!
От' си пооде хубава Яна,
оту си викна, що я глас държи:
- Да Бог те убил, Петър войвода,
ослепели ти църните очи! -
Дал' не позинаш хубава Яна,
хубава Яна от Лагадина?!
Со стрели фърлят Петър войвода,
со стрели фърлят, не се догагят,
со коня търат, не се втасуват...
И си отиде хубава Яна,
и е отиде майка си в двори,
да си й викна, що я глас държит:
- На ми ти, майко, студена вода,
студена вода, сутро носена,
сутро носена, с цуть обросена!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020