* * *

Момина хитрост - преоблича се като снаха си в невестинска премяна

Посакал Петре хубава Яна,
с добром я сакат за две години,
со злом я сакат за три години.
Янина майка Яна не дават,
я затворила во земни кледи,
во земни кледи, камнени зизди,
камнени зизди, мраморни порти.
От' ми е писна Янина майка:
- Ох леле, леле, за бела Яна,
що не си имах хубава кьерка,
ощ една кьерка как бела Яна!?
Здодея ми се пиешчи вода,
вода си пия все синощница,
все синощница, израсеница!...
Ох леле, леле, дури до Бога,
що не си имах хубава кьерка,
ощ една кьерка как бела Яна!?
Що ми се спила студена вода,
студена вода, сутро носена,
сутро носена, цуть обросена; -
нея да пратя за студена вода!...
От' ми я дочу хубава Яна,
ми се промени все в девойчинско,
на глава кладе все невестинско;
от' ми е зеде ибрик во ръка,
ибрик во ръка, ведро на глава,
от' ми е пойде за студна вода.
Тамо го найде Петър войвода,
Петър войвода с коня за вода;
си изговори Петър войвода:
- Токо ти Бога, млада невесто,
я кя те праша, право да кажеш -
чия си кьерка, чия си снаха?
Си изговори млада невеста:
- Войнишка кьерка, джелепска снаха!
Пак ми одело, що ми одело,
си проговори млада невеста:
- Да Бог те убил, Петре войвода,
дал не познаваш хубава Яна,
що си я сакал до три години!
Пак ми потърча Петър войвода,
со кони търчат, не я втасуват,
со стрела фърлят, не я погагят!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020